Изображение

#Разкажи ми с 6 думи, #14

Изминалите почивни дни бяха много динамични. Не ме разбирайте погрешно…това е нещо хубаво 🙂
Успях да реализирам всичките си задачи, покарах колело, хапнах вкусен сладолед, купих си малък и красив букет, изпратих подарък – изненада по пощата, подготвих няколко публикации за блога, които тези дни ще можете да прочетете, запознах се с нови и много специални хора, с които споделихме истории, разкази, идеи и най-вече време, срещнах още 1500 нови приятели (четириноги, разбира се), с които прекарахме няколко часа в разходки, игри, прегръдки и галене. И всичко това само за 48 часа ♥
Та, като тегля чертата на изминалите дни мога да кажа, че:

Да подариш време е най-ценното нещо!
#
Разкажимис6думи

Затова, отделяйте повече време за нещата или хората, които обичате. Това е най-важното!

Photo by: https://www.playfullearning.net/2014/11/the-gift-of-time/

 

Advertisements
Изображение

През октомври мечтая за…

О, радост! Октомври се оказа почти толкова хубав, колкото беше септември. Не го очаквах, но съм много щастлива от този факт.
Все още има време за дълги разходки и за препичане на хубавите слънчеви лъчи. Октомври е времето да се действа…във всички направления и затова моите мечти в този месец, макар и в неговия край, са свързани с действие.
Хубавото е, че онези септемврийски 20 почти успях да ги изпълня. Или ако трябва да съм статистически коректна ще кажа, че имам цели 8 от 20, което си е чудесно. Имам и няколко в процес, така че може да се каже, че имам на половина изпълнен месец септември.

Ето какво съм замислила за октомври…за последните 12 дни:
…да дочета най-дебелата книга, която имам. Това е от септември, но 850 страници са много нещо, дори и за мнооого интересна книга 🙂
…да имам повече вдъхновение за нови публикации. Това отново остана от септември, но мисля, че до края на октомври ще мога да го отбележа като „отметнато“
…да изпия чаша вино, аперол или бира в парка с приятели. Все още има време за това 🙂
…ново легло. Това пак е от септември, но имам напредък, а именно избрала съм го и съм намерила финансиране, хаха
…отново да тръгна на йога. Йогата ми е в топ 5 на нещата, които искам отново да са водеща част от живота ми. Може би откриването на най-доброто място за целта изисква повече време от очакваното
…нов маникюр. Тази мечта си признавам, че малко я пренебрегнах, но и това ще стане
…да продължавам да търся своя път към себе си…мисля, че имам напредък
…да отида на кино без да знам програмата и да вляза в първата възможна прожекция – като сляпа среща с филм
…да се включа поне в един социален проект…това съм го задействала с пълна сила, но ще си запазя подробностите
…да посетя изложба, концерт или кино на открито…толкова рядко го правя, а това са едни от любимите ми занимания. Тук само ще добавя театър, защото вече е в плановете

Новите 5:
…да организирам своя рожден ден – stay tuned 🙂
…да си приготвя вкусна закуска, която да съчетая с уникалното си сладко от смокини и още по-уникално сладко от диви малини
…да опека тиква с мед и орехи…обожавам как мирише къщата на печена тиква
…да започна работа по един много мащабен за мен проект…нещо, което ще е опит за мой бранд ♥
…да се стегна и да запретна ръкави за един друг проект, който е в главата ми от повече от година – родословно дърво 🙂

Photo by: https://www.brit.co/chic-no-carve-pumpkins/
∗∗∗защото обичам тикви и бих си подредила едни такива в антрето∗∗∗

Изображение

Дестинация Рила: Страшното езеро и обратно към дома, #6 и #7

Предпоследен ден. Толкова бързо минаха тези дни, а в началото ми се струваше, че ще мине цяла вечност преди отново да се кача в колата и да се прибера.
Ден 6 беше отреден за разходка до Страшното езеро. Самото езеро не изглеждаше никак страшно, но пътя до него определено бих нарекла страшен 🙂
Той тръгва точно зад хижа Мальовица като първоначално се изкачва по скали, по които тече вода и тази част е доста стръмна и изморителна. След това, обаче не става по-добре 🙂 Тамън решихме, че ще е по-леко, но не, нямаше как да е толкова лесно, все пак отиваме до Страшното езеро.

26

По пътя към Страшното езеро

20

Поглед отгоре

За него, както може би се досещате, също има легенда, свързана с името му. Тя гласи, че ако прекарате вечерта в заслона близо до самото езеро, по време на буря ще чуете зловещите звуци на езерото, както и отекването на гръмотевиците в снагите на заобикалящите го върхове. Казват, че при изгрев слънце водата не се вижда, а вместо нея все едно има тъмна дупка.

Когато ние стигнахме до него, слънчевите лъчи се отразяваха по гладката му повърхност. Водата беше толкова спокойна, че съвсем ясно се виждаха очертанията на скалите, все едно ги гледах в огледало.

24

Страшното езеро

19

Страшното езеро

Спряхме за заслужена почивка и за да се насладим на спокойствието и красотата на природата. Толкова ни беше хубаво, че дори изиграхме няколко хора, въпреки че краката все още ни боляха от предния ден.

23

Хоро се вие, извива

На връщане решихме да минем по друг път, слава богу 🙂 Той отново ни преведе през каменни планини, през кленови горички до други езера, като Йончевото езеро. Също изключително красиво, с кристални води и огледални отблясъци, просто неземно. Като всичко в Рила.

27

Йончевото езеро

22

Кристалните води на Йончевото езеро

С тази прекрасна снимка на Йончевото езеро езерните гледки за този ден приключиха. Предстоеше ни да се върнем до хижата по един доста по-лек път, който ни преведе през поля и гори, по стръмни пътеки, за да стигнем до пистата, а оттам и до хижата.

28

Като разходка в парка

29

Бяхме ей там, горе. От дясно е връх Мальовица.

И този ден ни поднесе неочаквана разходка от около 10 часа, за което отново не бяхме особено подготвени. Особено аз 🙂
С огромни усмивки и отмалели крака привечер стигнахме до хижа Мальовица, за да прекараме последната си вечер в Рила.

Ден 7 е. Време е да тръгваме към дома.
Всички се радваме, че преодоляхме това предизвикателство, че доказахме на себе си, че можем да се справим с всичко, горди сме, че успяхме и не се отказахме въпреки умората, времето и страшните моменти.
Аз съм много щастлива, че се престраших и се включих в това пътешествие, че се изправих пред някои от големите ми страхове и се справих, че имах възможност да бъда седем дни сред чудесната природа на Рила планина, но най-вече че се запознах с нови хора, които ми показаха, че всеки е красив и силен по негов си, неповторим начин. Благодаря ви от сърце.
С тази снимка приключва четвърта част от тази история. Пожелавам си я отново, пожелавам я и на всички вас ♥

30

Рила планина ♥

Малко интересна информация:

  • Йончевото езеро е разположено на 2013 м надморска височина, под връх Попова капа. Езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Запален турист, който е прекарвал по цяло лято със семейството си в Рила. Твърди се, че в езерото има пъстърви.
  • Страшното езеро е най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус. Вдълбано е в северното подножие на Малкия и Средния Купен на 2465 м.н.в.
  • Още една легенда за произхода на името на Страшното езеро:
    Преди години на това езеро се събирали художници, за да го рисуват. Веднъж, докато там бил един художник се разразила буря. От дълбокото езеро излезли вълни. Падали мълнии. Небето не се виждало от плътните облаци. Само светкавиците раздирали небето. Грабнал художникът каквото можел да носи и хукнал надолу. По пътя срещнал друг човек, който се качвал към езерото.
    Художника се развикал: „На горе е страшно! Страшно е!”
    И именно от там дошло името му.
Изображение

Дестинация Рила: Калините и величествената Мальовица, #4 и #5

Хубаво е да си легнеш след чудесна вечер с вкусна храна и пивка домашна ракийка, и то ракийката на хижаря 🙂 То май опитахме и разни други домашнярки, които също не бяха никак лоши, но това не е тема на тази публикация, въпреки че е важна съставна част от нея 🙂

Вторник, или ден 4, започна с гъста и непрогледна мъгла. Ама толкова гъста, че бяхме сигурни, че и този ден ще прекараме в игра на карти, домино или новата ни любима игра – познай думата. По време на закуската, докато всички примлясквахме вкусните пържени филийки с билков чай, разбрахме че прогнозата е около обяд мъглата да се вдигне и да имаме възможност да видим какво ни заобикаля. Развълнувани от тази новина побързахме да приключим с хапването и да се приготвим за разходка до близките два върха – Калините. Братята Калини – голям и малък, бяха буквално на една ръка разстояние от прозорците на столовата, но това успяхме да го разберем едва когато слънцето си проправи път през бялата пелена и огря долината, в която се намира хижа Иван Вазов.

Това беше поредната прекрасна изненада от този преход – гледката от хижата. Тучни поляни, красиви хълмове, коне и онези двамата – Калините. С разлика от буквално няколко сантиметра и сочещи към синьото небе, двата върха бяха нашата цел за този ден. Тръгнахме с бодра крачка и гъделичкащото усещане за предстоящото поредно предизвикателство.

1

 На път за Калините

2Тази разходка я бяхме решили като лежерна, спокойна и даваща възможност да се насладим на всичко около нас, включително и на едно скрито езеро, което не беше част от маршрута, но една част от нас се откъсна и реши да го потърси. И разбира се го открихме. То пък ни посрещна със своята бистра вода и гладка като огледало повърхност.

3

Скритото езеро

5

С Ваня и Вени на Скритото езеро

По пътя към Калините имахме възможност да се насладим и на други много красиви гледки, които в комбинация с чудесното време и белите облаци в небето, бяха неповторими и незабравими.

DSC05125

Язовир Калин

6

Творчество в снега…заедно с Мария

8

С Боги на връх Калин

7

По път към хижата…красота обляна в слънце

Зареден с много емоции и гледки, ден 4 приключи, но ни предстоеше най-дългия преход…този до връх Мальовица, а за финал хижа Мальовица.

Ден 5, денят на голямото ходене, започна рано сутринта със стягане на багажа, обилна и вкусна закуска и събиране пред хижата за последно преброяване 🙂
Групите се преразпределиха и една част от нас тръгнаха през връх Отовица, който предлага стръмно изкачване и панорамна гледка към 7-те Рилски езера, а останалите поехме по обратният път към раздела – мястото, от което щяхме да хванем „отбивката“ към връх Мальовица. Този преход предлага истинска наслада на всички сетива – въздух, простор, красиви гледки, върхове, много адреналин, но и огромно чувство на задоволство и удовлетворение в края на това изпитание. Предвиден да се вземе за 8 часа, за мен и участниците в „бавната група“, той ни отне около 11 часа, които ни предложиха всички, което може да се очаква от един планински преход. За мен този ден беше най-голямото предизвикателство, което ми помогна да се изправя през някои мои страхове и от части да ги преодолея.

Започнахме с плавно изкачване до Вазов връх (връх Дамга, 2669 м)  – красиво място, което предлага чудесна гледка към Урдините езера. Разстоянието от хижа Иван Вазов до връх Дамга се взима за около час и половина, но може и за по-малко стига да имате сили да вървите без да спирате за почивки 🙂

10

Връх Дамга (Вазов връх)

9

Урдините езера

След кратка почивка, основно за снимки на езерата, се отправихме към следващата точка от маршрута – Додов връх (2661 м). Една приятна разходка ни отвежда до този връх, от който се открива величествена гледка към връх Мальовица. Малко след Додов връх и след страшното (поне за мен) слизане, не пропускайте да погледнете в дясно, където в далечината ще видите Рилски манастир. Който от вас го е посещавал знае мащабите на тази обител, но от моята гледна точка той изглеждаше като няколко постройки, сгушени сред прекрасна зелена гора. Хубаво е да знаете, че и от самият манастир има път към връх Мальовица, но той е доста стръмен и предполага добра физическа подготовка. Според източниците ми този маршрут отнема около 6 часа здраво ходене 🙂

11

На Додов връх

13

Връх Мальовица

12

Рилски манастир

Не след дълго, в приятната компания на Вени и Иван, се озовахме в подножието на връх Мальовица. Ако се върнете малко назад и погледнете отново гледката към Мальовица от Додов връх, може би като мен ще си кажете, че не изглежда чак толкова зле. Да, ама не. Привидно плавното изкачване до малката Мальовица се оказа най-най, ама най-бавното ми изкачване за изминалите 5 дни. На всеки 50 крачки (знам, защото си ги броих), почивах поне по 2 минути. Беше някакъв физически ад, в който бях попаднала…беше горещо, но в същото време духаше, така че се обличах и събличах през 5 минути. Раницата ми тежеше поне 20 кг, а уж беше олекнала от предните дни – бях изяла цели 5 протеинови барчета, което правеше багажа ми осезаемо по-лек :). Краката ми просто не искаха да се катерят, искаха приятната разходка от началото на прехода, а сърцето ми биеше толкова бързо, че дори и не се опитах да засека с колко удара с минута биех рекорда всички времена. Но, лека полека и с безценната подкрепа на Вени (Вени, благодаря ти, че не избяга) се добрахме до най-високата точка от пътеката между хижите Иван Вазов и Мальовица (място, което ние си нарекохме „малката Мальовица“, въпреки че самото място не е точно там) – измамен връх, който можеш да объркаш с истинската Мальовица, особено в състояние на пълно умопомрачение.
Там решихме, че ще зарежем раниците и ще изминем последните метри до целта освободени от всякакъв товар.
Това бяха най-хубавите метри, които ни заведоха до най-удивителната гледка – тази, разкриваща се от връх Мальовица.

16

На връх Мальовица

15

В облаците

17

2729 метра над морското равнище и един покорен връх

14

Еленино езеро

18.jpg

Еленино езеро

Едва след като седнах да пиша тези публикации се замислих защо това езеро се казва точно Еленино? Повечето езера носят имената си от близки до тях върхове или местности, в които се намират или от извираща наблизо река. Защо това е Еленино? Поразрових се малко и попаднах на много хубава легенда за него. Ето я и нея, малко съкратена и редактирана.
Елена била млада и хубава девойка на 17 години, родена в робски времена. В родният ѝ  град Самоков дошъл Селим паша, който бил пленен от красотата ѝ, а чорбаджиите в града я продали, за да спасят собствения си живот и парите си. Селим паша взел Елена и я отвел в шатрата си където посегнал на честта ѝ. На следващия ден, обаче, момата успяла да избяга и се скрила в планината.
Не минало много време и срещнала четата на Мальо войвода. Четниците я приели при себе си, за да я закрилят и тя заживяла с тях. Елена се влюбила в байрактаря, но криела любовта си, защото я водила мисълта да отмъсти на Селим паша. Така минавали дните.
Един ден воеводата на четата се споминал, а точният ѝ мерник сложил Елена на чело на четата. В историята има много жени, включвали се в редиците на четниците, и повечето са ставали воеводи. След много години, съдбата срещнала Елена и Селим пеша и смелата българка не изпуснала шанса си и пронизала гърдите на турчина с един куршум. За нещастие, тя също била смъртно ранена. Четата ѝ не оставила тялото ѝ да бъде поругано и го отнесли високо в планината, на брега на красиво езеро. Последните думи на девойката били любовно обяснение към любовта на живота ѝ, както и молба за прошка, задето не се поддала на чувствата си, а на желанието за мъст. Любимият ѝ я погребал край брега на езерото, а в нейна чест то било наречено Еленино езеро.

След това лирическо отклонение, което се надявам да ви е харесало, се завръщам към историята за ден 5. Вече изкачили върха някак си не искахме да си тръгваме. Бяхме само аз, Вени и Ваня и всяка една от нас избра своето кътче, на което да се усамоти за малко. Беше толкова тихо, въпреки вятъра, че чак ми заглъхнаха ушите. Очите ме заболяха да се взирам в безкрайните гледки без да мога да им се наситя. Повярвайте ми, че колкото и да гледате, все няма да ви стигне…ще искате още малко и още малко и още малко 🙂
След тази блажена почивка трябваше да продължим, а най-страшното предстоеше. Стръмното слизане, което ме ужасяваше и за което не предполагах, че ще ни отнеме цели 3 часа. Или бяха 4, не си спомням. Само помня, че накрая краката ми бяха на коренно различно мнение относно посоката, в която трябваше да се движат.
Въпреки огромната умора, заради която нямам нито една снимка от слизането, и след преминаването на стръмната част, до хижа Мальовица води много интересен път. Разделен на 3 части от широки каменни тераси и прорязан от бистра река, този път предлага едно екстремно ходене, което изисква голямо внимание. Нещо, което на мен вече ми липсваше 🙂
Не след дълго, въпреки че за мен беше цяла вечност, достигнахме крайната цел за този ден – хижа Мальовица. Изцяло реновирана, тази хижа беше най-голямата, която посетихме. В нея ще откриете много приятни спални помещения, голяма механа, двор с много места за хапване и най-вече – топла вода 🙂 Макар и на бойлер, който при около 50 човека в хижата свършва сравнително бързо, няколко часа след като пристигнахме успяхме да се изкъпем. Първата ни истинска баня от 5 дни насам. Беше повече от празник, хаха.

Така освежени и приятно изтощени изпратихме този дълъг ден. Беше великолепно, това е най-краткото определение, с което мога да опиша този ден.

Очаквайте ден 6 и разходката ни до Страшното езеро.

Малко интересна информация:

  • Връх Калин (2450 м) всъщност обединява два върха, които са почти еднакви, достигат до еднаква надморска височина и често се наричат близнаци. Известни като Голям и Малък Калин или Калин 1 и Калин 2, те са лесно достъпни с автомобил, което ги прави най-високите върхове в България, до които може да се стигне и с превозно средство.
  • През 1939 г. по повод 40 години от основаването на Българския туристически съюз в северозападния край на Голямо Пазардере се построява заслон “Иван Вазов”. Днес този заслон вече е хижа и дом, както на стопаните си, така и на всички туристи, чийто път ги отведе там. Мой личен фаворит, както вече споменах. Повече полезна информация можете да прочете тук: http://www.ivanvazovhut.info/history.html
  • Урдините езера са езерна група с ледников произход в Рила планина. Те са разположени в западната част на Урдиния циркус и са шест на брой – Сухото, Рибното, Триъгълника, Ботаническото (Удавника), Голямата Паница и Малката Паница. Бреговете на отделните езера са разнообразни. Най-високото езеро от групата Сухото е разположено недалеч от връх Дамга и е на 2373м надморска височина. От Урдините езера изтича Урдина река, която е приток на Черни Искър.
  • Додов връх (2661м) е най-западният от върховете в Мальовишкия дял на Рила. Носи името на Никола Додов, учител и директор на гимназията в гр. Дупница, основател на туристическото дружество в града и радетел за построяването на първата туристическа хижа в България – Скакавица. Автор е и на първата релефна карта на Рила. На върха е поставена възпоменателна плоча в негова памет.
  • Легендата за Елениното езеро открих тук: https://tabakoff.eu/wp/legenda-za-eleninoto-ezero/
Изображение

През септември мечтая за…

Обичам септември, но определено не защото лятото си отива, а защото ако имаме късмет точно тогава лятото е най-хубаво. Цветовете са по-наситени. Лъчите са по-топли. Някак дори дрехите са по-удобни.
Все още мирише на море и на сладко от смокини…любимото ми ♥
Септември е месец на мечтателите. Всички се завръщат от някъде, разказват как са изкарали, все още можеш да седнеш на тревата и да изпиеш чаша вино в компанията на приятели.
Септември е мечта!

През този септември мечтая за…
…последните дни на морето (за мен и първите тази година)
…ново място, на което да се будя сутрин…отново на морето, разбира се
…сладко от смокини или от сливи – направено от мен
…да прочета най-дебелата книга, която имам 🙂
…да имам повече вдъхновение за нови публикации
…да реализирам поне един нов проект „направи си сам“
…да изпия чаша вино, аперол или бира в парка с приятели
…ново легло…искам да ми е удобно, това е 🙂
…отново да тръгна на йога
…да си купя нещо хубаво за декорация
…най-хубавата новина…Дони това е за теб ♥
…нов маникюр, хаха
…да открия своя път към себе си…оказва се много трудно, но не е непостижимо
…пукани люти чушлета с чесън за зимата – пак аз да си ги направя
…да отида на кино без да знам програмата и да вляза в първата възможна прожекция – като сляпа среща с филм
…да се включа поне в един социален проект…имам няколко неща предвид
…да помисля как да изненадаме мама за нейната 70 годишнина – то има време, но добрата организация изисква доста работа 🙂
…повече да се усмихвам и да се радвам на малките неща, които в повечето случаи се оказват и най-важните
…да посетя изложба, концерт или кино на открито…толкова рядко го правя, а това са едни от любимите ми занимания
…да си купя красиво цвете или букет…само за мен ♥

Снимка: http://www.sciencefocus.com

Изображение

Дестинация Рила: разходка до седемте езера и една истинска буря, #2 и #3

Началото на ден 2 беше слънчев, прекрасен и зареден с много силни емоции от местата, които предстоеше да посетим. След обилната закуска с пържени филийки със сирене и ароматен билков чай, нарамихме раниците и потеглихме към следващата ни спирка – хижа 7-те Рилски езера – старата.

И този преход беше много приятен, през горички, по малки пътечки, малко изкачване, но и той беше само прелюдия към това, което ни очакваше през следващите дни :).

По път за старата хижа, минахме през новата 7-те Рилски езера и през лифта. Тя по-скоро може да се оприличи на хотел, не на истинска хижа, но трябва да има място за всички видове туристи. Много приятно място, с вкусно и разнообразно меню, всякакви напитки, ОБХВАТ и интернет – мечтата на всеки истински планинар 🙂
Не си спомням колко време ни отне да стигнем до там, но явно не е било много…може би около 2 часа.
След кратка почивка, няколко разменени покани за приятелство, запазване на телефонни номера и трансфер на снимки, хапване на по една боб чорба с филия хляб, продължихме към мястото, на което щяхме да прекараме тази вечер.

Много подлъгва тази Рила, значи. Между двете хижи беше едно лежерно, лека-полека, снимка тук, я виж колко е хубаво, ох, че красиви цветя – както споменах нищо общо със следващите дни, но няма да ви разкривам повече.

В приятни приказки някак неусетно стигнахме до първото от седемте езера – Долното или Първото.
Тук ще ви кажа, че да посетя седемте Рилски езера беше моя мечта от много години. Винаги съм се възхищавала на красотата им, на формата им, на притегателната им сила. Тайно съм завиждала на всички мои познати и приятели, които са ми разказвали или са ми показвали снимки от посещението си до езерата. И ето, че и на мен ми се случи – нямам думи да ви опиша вълнението и радостта си 🙂

Долното езеро е много красиво, но се намира малко встрани от пътеката и вероятността да го пропуснете е голяма. Хубавото е, че малко по-нагоре по пътя се откриват чудни гледки към него и можете да му се насладите и от друг ъгъл.

2.jpg

Долното (Първото) езеро

Не след дълго в далечината съзряхме и нашата следваща спирка. На брега на Рибното езеро, старата хижа изглеждаше някак самотна и тъжна, но когато се приближихме видяхме, че там кипи живот – хора, влизаха и излизаха с чаши чай в ръка, имаше такива, които се разхождаха около самото езеро или просто се препичаха на слънце на полянката, наслаждавайки се на гледката.

3

Рибното езеро (номер 2) и старата хижа 7-те Рилски езера

Самата хижа, както се досещате и от определението „старата“ не е в особено добро състояние, но предлага подслон и много мили хижари – дамата, която готвеше, беше най-спокойния и мил човек на света. Хижарят, малко дръпнат и припрян чичо, също се оказа интересен събеседник с много забавни истории за споделяне.
След като се настанихме и си починахме, веднага реорганизирахме багажа и се отправихме към дългоочакваната разходка – седемте Рилски езера, въоръжени с фотоапарати и усмивки. Признавам си, че преди да ги посетя винаги съм се затруднявала да ги изброя по имена, камо ли по ред.
Е, сега вече мога и на сън да ви ги кажа…чувствам се горда от този факт 🙂

4

Аз, Вени и Ники в началото на нашата разходка. На заден план езеро Трилистника (номер 3)

5.jpg

Езеро Трилистника (номер 3)

6.jpg

Езеро Близнака (номер 4)

7.jpg

Езеро Бъбрека (номер 5)

8.jpg

Езеро Окото (номер 6)

9.jpg

Езеро Сълзата (номер 7)

След последното езеро се стига до Езереният връх, който в три страни разкрива красотата на Рила и нейната природа. Невероятно красиво е и не ти се вярва, че почти без да усетиш си стигнал най-горе и единственото, което чуваш е песента на вятъра.
Навсякъде се виждат кули от камъчета, които хората, идвали тук са носили със себе си и са оставили на най-високата точка, пожелавайки си нещо.

10.jpg

Езерният връх

И така, направихме си една наистина чудесна и запомняща се разходка, като за мои фаворити провъзгласявам езерата Бъбрека и Окото, не че другите не са хубави, но тези двете ме грабнаха веднага.
Неусетно дойде време да се връщаме, въпреки че не ни се искаше. Времето започна да се влошава, а и прогнозата вещаеше заоблачаване и дъжд, затова побързахме да изминем обратния път и да се скрием на сухо и топло в хижата, да хапнем нещо вкусно и да се съберем на сладки приказки.
Като на магия, щом прекрачихме прага на хижата, навън заваля. Първоначално лек дъжд, който се усили, премина в гъста мъгла, а по-късно и в една истинска буря. Въпреки, че беше доста страшно (езерата силно привличат гръмотевици и мълнии) беше и много красиво. Буквално за секунди гледката от прозореца на столовата потъваше в бялата мъгла и също така за секунди отново се разкриваше пред нас.
Ден 2 завърши със силен дъжд с гръмотевици и ожесточени разговори какво да правим, ако и на сутринта е така. Групата се раздели на 2 лагера – едните, които бяха готови да тръгнем, независимо от условията и другите, които предпочитаха да изчакат времето да се пооправи, за да продължат. Така или иначе, накрая всички си легнахме, защото точно в 06:15 часа сутринта ден 3 започна.
Започна буквално с гръм и трясък!
Всички лежахме по леглата си, притаили дъх, какво ще последва. Слава богу нямаше втори гръм, но след като слязохме в столовата ни посрещнаха с новината, че няма ток. Все пак милата хижарка ни беше направила закуска и имаше кафе и чай за всички.
След кратки колебания се все решение, че въпреки мъглата и лошото време ще тръгнем към следващата точка от маршрута ни – хижа Иван Вазов.

11

И тръгнахме…

Това беше една от малкото снимки, които направих през този ден, който до пристигането ни в хижа Иван Вазов беше така, че и по-зле. Мъгла, дъжд и вятър. Въпреки това всички се справихме геройски с условията и отново минахме през всичките седем езера и през други места, които така и не успяхме да видим, но този път и с раниците на гърба 🙂
Най-важното е, че накрая някак стигнахме, подгизнали и премръзнали, но в хижа Иван Вазов веднага се погрижиха за нас. Имаше билков чай, а спаначената супа беше най-хубавото нещо, което някога бях опитвала.

12

Кончета и кучета на хижа Иван Вазов

След като всички се настанихме, преоблякохме и запълнихме всички възможни места за простиране с мокрите си дрехи, се събрахме в най-голямата и топла стая в хижата – столовата. Поговорихме, посмяхме се, поиграхме на домино и карти – беше хубаво и много бързо забравихме за всички неволи от сутринта.
Оцеляхме след бурята и след дългия преход, хапнахме чудесно и си легнахме, в очакване на следващия ден, който малко промени първоначалните ни планове, но пък имахме възможност да кривнем от пътя и да видим много красиви места.
Очаквайте дни 4 и 5 и едни от най-хубавите гледки от това пътешествие 🙂

Малко полезна информация:

  • Ако решите да пренощувате в старата хижа 7-те Рилски езера, имайте предвид, че тоалетна и баня няма. Има външна тоалетна, която е потресаваща, но за една вечер може да се преживее. Самата хижа, както споменах и по-горе, не е чак толкова зле, но определено има нужда от сериозен ремонт. Дано сегашните хижари успеят да се справят с тази задача. Все пак, ако търсите истинско изживяване, идете там и няма да съжалявате.
  • Ако, предпочитате или не можете да се лишите от баня и удобства, тогава останете в новата хижа – там има всички условия. Разстоянието от нея до езерата не е много голямо и за 1 ден можете да ги обиколите и да се насладите на всички гледки.
  • Хижа Иван Вазов – любимата ми хижа, определено заслужено се е нарекла „другата хижа“. Там всичко е различно и се усеща много любов и огромно желание, които са вложени при създаването на всеки един детайл от хижата. Няма как да не отбележа, че това не е просто хижа, а истински дом за стопаните ѝ, както и за всички гости. Те живеят там от много години и непрестанно работят и я облагородяват. Чудесни домакини, интересни и различни хора и много добри стопани на това красиво място.
    Няма обхват на мобилните оператори, както и ток за зареждане на електронни устройства, но именно това прави мястото чудесно за истинска почивка, далеч от всичко.
    Има баня и тоалетна, но няма топла вода – можете да си стоплите вода на някоя от големите печки на дърва и да се къпете на воля 🙂
Изображение

Неделна разходка с неочаквано добър край

Тази неделя с група приятели решихме да си направим еднодневна разходка около София с всички екстри – пътешествие, гледки, храна от вкъщи (въпреки, че не стигнахме много до нея) и приятно преживяване, с което да запълним един летен ден.
Моето предложение беше да посетим Драгоманското блато, за което бях чела интересни неща, а и снимките, които открих в интернет определено бяха доста впечатляващи. Само на около 40 км от София в посока Калотина, ако бъде посетено в подходящото време, Драгоманското блато може да предложи много интересни гледки и звуци. За наше съжаление успяхме да видим само много малка част от него, заради липсата на дървените мостчета, по които по принцип се извършва предвижването. Качихме се на кулата за наблюдение на птици, където гледахме, снимахме и прекарахме доста забавно 🙂DSC05227
DSC05228
DSC05232

След тази сравнително кратка разходка, общото мнение на групата беше, че няма как да си тръгнем толкова скоро и набързо разгледахме алтернативи в околността. Спряхме се на две места, които да разгледаме на път за вкъщи – Разбоишки и Букуровски манастири.

Разбоишкият манастир се оказа истинска изненада за всички ни. След като оставихме колата в центъра се село Разбоище, хапнахме в ресторантЪТ на центъра, поехме по селска пътечка, която ни отведе до прохладна дъбова горичка и нейните чудни сенки – нещо, от което определено много се нуждаехме 🙂
Последваха няколко поляни с чудесни гледки и една железопътна линия, която също се оказа част от пътя ни до манастира. А той, сгушен в каменната прегръдка на една скала, ни очакваше – бял, малък, но в същото време някак величествено извисен. Първоначално имахме чувството, че няма как да стигнем до него – всичко около него беше скала и гъста гора, но след малко се откриха магични тунели и мост, който щеше да ни отведе точно там. Преди да стигнем до моста, трябваше да преминем през стари манастирски сгради, които бяха като излезли от стара приказка.
DSC05240
DSC05242

DSC05247
DSC05251

След кратка почивка за кафе на пейките до река Нишава, продължихме към следващата ни спирка.
DSC05270

Букуровският манастир се намира близо до село Туден, като посоката е указана от красиво изписана синя табела, поставена на самата отбивка. До самият манастир (монастир, както пишеше на много места и не само за това място) се стига по черен път, който е напълно проходим в летните месеци, но през есента и зимата няма да е особено лесно преминаването по него с лека кола. Лека-полека успяхме да стигнем и бяхме посрещнати от усмихнатият и много гостоприемен стопанин на тази обител – отец Драго. Той веднага ни покани на чаша чай и ни призова спокойно да разгледаме всичко, да влезем където искаме, да снимаме и да си вземем салвия от неговата градина. Отец Драго живее в Букоровският манастир от малко повече от година и е успял да направи много неща, за да го съхрани. С помощта на приятели и на случайни доброволци е вдигнал ограда, възстановил е храма, превърнал е наличните постройки в арт-работилница за деца, събира дрехи за нуждаещите се, гледа 3 кучета и 8 току-що родени бебета и има много приятна градина, която с помощта на едно момиче (което идва всяка седмица) започва да придобива завършен вид.
20170820_172654
20170820_172825

Много приказлив и весел, Драго не иска пари, а материали и най-вече работна ръка, за да може да продължи да прави това, в което вярва и на което се е посветил. Ако решите да посетите това място отделете малко време и поговорете с него – ще имате интересен и запомнящ се разговор 🙂
Определено се замислихме много и май скоро ще се организираме и ще идем пак, хем за да направим нещо, макар и малко, с което да помогнем на това място да просъществува, хем да поразгледаме и наоколо.

Малко полезна информация:

  • Има няколко легенди за Разбоишкия манастир, но тази която много ми хареса е, че освен разбойници, които са преминавали през него, известно време е бил обитаван и от отец Матей Преображенски – Миткалото – приятел и съратник на Васил Левски. Именно той научил монасите да правят барут, което е довело до не особено добри събития. Много интересни неща за този манастир и околностите можете да прочетете тук.
  • Букоровският манастир е уникален и единствен, заради петте си църкви, залепени една за друга. Действаща е само първата църква – свети Георги, носеща името на манастира. Другите, както споменах по-горе, се използват като арт-работилници.
  • Само на десетина минути пеша се намира водопад Котлите. Ние не го посетихме, тъй като ни казаха, че е напълно пресъхнал в момента, но определено ще идем отново в подходящо време.

Снимки: Десислава Боева и Теменуга Димитрова