Изображение

Черноморец през септември…или соленото лято на една визла*

*Соленото лято на една визла беше работното заглавие на тази публикация, но след като прекарах няколко дни в Черноморец установих, че има много „хляб“ в това място и определено има какво още да ви разкажа. Естествено, че Арго ще е главна фигура на повечето снимки, но тези от вас, които имат куче, знаят че няма как да е иначе 🙂

Никога не бях идвала в Черноморец (някога се е казвал Свети Никола) , даже не съм и минавала от тук, ей така за едно кафе, както се казва. Но, тази година бях решила, че ще се опитам да скъсам с установените неща и ще опитам нови. И така, това лято замених Лозенец с Черноморец…и определено не съжалявам. А ако сте имали щастието да сте на морето през септември, и то хубав като този, знаете за какво говоря. Оборотите от изминалите луди дни са спаднали и вече всичко е една идея по-кротко, по-спокойно, по-тихо и дори по-носталгично. По улиците сте само вие и някой друг местен, който ви се усмихва, поздравява и почти винаги ви пита от къде сте. Можете да седнете на някоя пейка пред къща, която до вчера е била препълнена с хора и глъчка, и да си поговорите с хазяйката за изминалия сезон, за самото място, за това къде се продава домашен оцет или ракийка.

Хубаво е през септември на морето. А това как всеки се потапя в едно ново място, зависи от това какво го вълнува, от какво има нужда и най-вече да умее да вижда със сърцето си, а не само с очите.

В следващите редове ще ви разкажа какво успях да разгледам и какво ви препоръчвам да видите, ако решите да посетите Черноморец 🙂 Всеки коментар е базиран на лични впечатления и преживявания и няма как да гарантирам, че и вие бихте харесали същите места, но можете да използвате написаното като отправна точка и да допълвате ако желаете 🙂

В Черноморец

  • Музей „Свети Никола“ – това е най–новият обект на територията на Черноморец. Музеят е официално открит през 2014 и се помещава в нова самостоятелна сграда, в близост до центъра на града. Музеят се състои от две експозиционни зали – археология и етнография. Етнографската част ми допадна много, защото успях да се полюбувам на традиционни носии с красиви шевици и везани престилки – истинска наслада. Като доста интересни предмети в археологическата част бих отбелязала колекцията от каменни котви, които по нищо не приличат на познатите ни морски котви.
    Определено си заслужава да отделите 30-40 минути, за да разгледате това място. А и като заплащате билет (само 4 лева) подпомагате поддържането и опазването на всички тези находки.
  • Пристанището на Черноморец – малко, но много добре изглеждащо е пристанището в Черноморец. Намира се непосредствено до централния плаж, а в него могат да се видят различни малки и средни по размер рибарски лодки. Приятно е да се гледа от високо…например от към страната на иконостасът на Светите Петър и Никола, а залезите там са неповторими.
    3

    Една друга гледна точка

    4

    По залез на пристанището

  • Иконостас „Свети Петър и Свети Никола“– намира се точно до пристанището, а до него води табела, закачена на стар кораб. Разположен точно на скалите, този иконостас е приказно място поседите и да погледате морето, да посрещнете или изпратите слънцето.
    10

    Следвайте знаците

  • Храм „Свети Никола“ и райската градина – изграден върху старо светилище, известно с аязмото и лековитата си вода, за създаването на този храм има чудесна легенда. Тя гласи, че преди повече от 150 години се разразила страшна буря в Созополския залив. Ураганния вятър и водните талази се стоварвали със всичка сила върху малка гемия с гръцки моряци  на борда. Като по чудо те успели да се спасят именно в залива на Черноморец. На следващия ден, разглеждайки останките от корабчето си те открили иконата на Свети Никола, която носели със себе си. Те оставили иконата на местните хора, в знак на благодарност, и им заръчали да я пазят и да съградят храм, посветен на свети Николай Мирликийски – чудотворец и покровител на моряците. Така се родила и църквата Свети Никола, която била осветена през 1858 година. Свещената икона посреща всички посетители на този храм и  макар и носеща следите на времето, тя е там и е светъл пример за това, че няма сила, която да я унищожи. Този факт е скрепен от друга история, която разказва как през 1995 година в църквата избухва пожар, който я изпепелява до основи, но единственото нещо, което остава непокътнато е иконата на Свети Никола. Храмът е възстановен благодарение на силата и труда на местните жители.
    Райската градина също е нещо съвсем истинско и може да се види от всеки желаещ. Интересно е, че тя е създадена от отец Стилян, който е успял да засади и отгледа много различни и интересни растения.
  • Просто се разходете по уличките – това е най-любимото ми нещо за всички времена. Разходка по улиците на ново място…без цел и посока, а просто така. В Черноморец можете да го правите всеки ден и няма да ви омръзне. Има много красиви къщи, а дворове, ах дворовете. Пълни с цветя, грозде, любимите ми смокини, тикви, домати, орехи и нар. Страхотно е да минаваш край тях и да ги съзерцаваш. Харесват ми и струпаните пред къщите дърва, които напомнят на идващата зима.

В непосредствена близост

  • Крепостта Акра и един бункер – приятно място за разходка, особено ако сте с куче 🙂 До самата крепост се стига за не повече от 25 минути пеша, но може и с автомобил, ако така предпочитате. Малко преди самата крепост можете да видите част от крепостна стена (пада се във ваше ляво), а малко след крепостта, в посока към нос Акин, ще видите метален кръст, който се издига над шубраците. Ако е слънчево много хубаво блести. Той се намира на върха на един стар военен бункер от Втората световна война. Въпреки, че е доста запуснато и обрасло в храсти, мястото е интересно и има особен заряд. Влизайки вътре първото, което ви грабва вниманието е правоъгълният прозорец, през който се вижда зелена растителност. Контрастът е уникален…все едно голямо зелено око ви наблюдава. Другото нещо, което привлича внимание е металната поставка с кръст на стената. По смелите от вас могат да се качат и малко по-нагоре, въпреки, че част от стълбите липсват, както и входната площадка за ниво 2. Аз не посмях, но се надявам вие да се престрашите 🙂
    В непосредствена близост до крепостта са разкрити десетки жилищни и стопански сгради, които можете и да пропуснете, тъй като са адски занемарени и обрасли с буйна растителност. Много жалко, но напълно естествено за нашата действителност.
  • Нос Акин и паметника на моряците – буквално на няколко крачки от горното място ще се озовете до нос Акин. Много красиво място, което винаги е населено от рибари. Можете да слезете и малко по-надолу, за да се почуствате по-близо до морето. Името му има древногръцки произход и буквално означава „къс, извит персийски меч“. Бетонна пътека с метален парапет ще ви отведе до паметника, оказващ лобното място на 15 български военни моряци от екипажа на торпедоносеца „Смели“.
  • Ресторант Подводния град или както аз си го нарекох Таляна – уникално и китно местенце, намиращо се по пътя към крепостта. Или, за да съм по-точна ако хванете по първата пресечка от пътя, тя ще ви отведе точно там, но преди това ще трябва да минете през малка иглолистна горичка. Мястото е направено с вкус и желание, а най-голямото му предимство пред всички ресторанти и заведения в града е гледката и винаги прасната риба, която се лови в собствен талян (неподвижно морско риболовно съоръжение, което се състои се от мрежи, разположени вертикално във водата перпендикулярно на брега) и се доставя всяка сутрин. Менюто е само две страници, но предлага всичко, което може да поискате. Цените са напълно нормални, въпреки първоначалното ми притеснение. Естествено не трябва да забравяме, че сме в България и няма как всичко да е на ниво. Сервитьорката беше малко отегчена и май хич не ѝ се работеше, но пък останала част от хората бяха супер приятни. Към ресторантчето има и два малки плажа, които са идеални за хора като мен – с куче 🙂

На известно разстояние от Черноморец

  • Нос Червенка – това място е защитена територия и е определена като природна забележителност. Обявена е за такава през 1973 година, с цел опазване и защита на уникални скални образувания. Много исках да го разгледам, но разходката ми стигна до метална врата и зли кучета, които не ни допуснаха с Арго, но ние не се отказахме. Успях да обиколя част от Червенка по брега, като пътят ми ме преведе през Бар Ботаник – също чудесно място, което си оставих за следващото ми идване. Интересна статия за разкопките на нос Червенка можете да прочетете тук: http://e-burgas.com/post/arheolozi-otkriha-golyama-sgrada-na-nos-chervenka-2632
  • Бар Куче&Куче на къмпинг Каваци – много е хубаво да разнообразите почивката си, като посетите нови и интересни места. Едно такова е бар Куче&Куче на къмпинг Каваци. Само на 15 минути с кола от Черноморец можете хем да се разходите, хем да се насладите на това чудесно място. Изчистена визия, приятна атмосфера, чудесна музика и интересни коктейли ви очакват там. А барманите са „един път“ 🙂
    Естествено, че с Арго посетихме това барче и въпреки, че имахме неприятен инцидент (няма да влизам в подробности за него), няма как да кажа, че не ми е харесало. Мен почерпиха коктейл, а на Арго предложиха „извинителна“ почерпка 🙂 Има и малко магазинче за дизайнерски неща, от където се сдобих с порцеланов дакел – жесток е ♥
    Благодаря за милото отношение и страхотните хора, които срещнах в бар Куче&Куче. Надявам се да се видим и следващата година 🙂

    6

    Зелеее 🙂

Какво оставих за следващото посещение:

  • Бар Ботаник на къмпинг Градина – готино барче в местност Червена и в непосредствена близост до нос Червенка.
  • Ресторант При Томата – малко ресторантче, предлагащо прясна риба. Намира се малко след ресторант Подводния град.

Снимки: DessBo
Модел: Арго

Advertisements
Изображение

Малко преди 35

След по-малко от 1 седмица ще стана на 35 и някак неусетно и може би малко неизбежно мислите ми летят в посока на разни равносметки и заключения.
Спокойно, няма да се самоанализирам или да давам определения за това какво е било, какво е можело да бъде или какво ще е. Няма и да ви давам съвети или на ви казвам какво да правите, малко преди да станете на 35. Това е индивидуално и много лично пътуване във времето, мислите, емоциите, преживяванията, очакванията, мечтите и още много други фактори.
Просто все по-често се замислям за себе си и за живота си, за това какво искам и какво съм постигнала, за това какво мечтая и желая най-силно и така нататък. Преди няколко дни, съвсем случайно, попаднах на публикация на Kimi Sokhi, която само преди 2 години е била тук, където аз съм сега – малко преди или малко след 35, но с размисли и страсти за всичко случващо се в живота ѝ.
Допадна ми начина, по който е представила всичко важно в живота на един човек, независимо от неговата възраст. И естествено се запитах „Какви уроци аз научих за моите 35?„. И си отговорих: „Много, но и недостатъчно„.
Затова реших, че няма да правя списък на нещата, които си обещавам да направя, а на тези, които си пожелавам ♥

И така, ето и моите 35 неща, които вече съм осъзнала и разбрала, но и такива, за които ми трябва още малко време и работа, но си пожелавам за рождения ми ден. Скоро ще духна свещичките на тортата и ще се надявам всичко да се случи по възможно най-добрия начин ♥

1. Пожелавам си да си вярвам повече, да се вслушвам във вътрешния си глас и по-често да се осланям на неговите съвети. Лека-полека разбрах, че това да вярваш в себе си и във възможностите си е много голямо предимство в свят, където това да „смачкаш“ някой, за да се откроиш е водещ мотив.
2. Пожелавам си да съумея да запазя приятелите си – тези, които са оцелели от центрофугата на времето и са там, готови да се отзоват. Приятелите, които въпреки това, че не се чувате и виждате често са тези, на които би казал всичко и за които би направил всичко. Приятелството е нещо, за което също трябва да се полагат грижи и усилия и за моя радост мисля, че най-сетне успях да го разбера и да го приема като много важна мисия в моя живот.
3. Пожелавам си да имам достатъчно сили да реализирам нещата, които съм започнала. Някои от тях са стари проекти, за които все не намирам време. Други са изцяло нови и изпълнени с много въпросителни, но с повече вяра и труд ще се случат, сигурна съм.
4. Разбрах, че нищо не става с пришпорване, ама го научих по трудния начин – с много нерви, сълзи, тъга и може би малко болка. Все пак, хубавото е че го разбрах и само трябва да го следвам.
5. Разбрах, че няма нищо лошо в това да си искрен и открит в чувствата си. Доста често не получаваш същото или дори биваш отхвърлян, но винаги е хубаво да знаеш, че въпреки това имаш чувства и умееш да ги показваш.
6. Престраших се и опитах нови неща, от които преди ме беше страх – пътувах сама, изкарах 7 дни в планината с група непознати хора и разбрах, че времето прекарано сам със себе си може да е толкова хубаво, колкото времето прекарано с любими хора. Аз лично го открих за себе си и се чувствам много доволна от този факт.
7. Усетих, с душата и с тялото си, че това да правиш нещо за другите е най-благородното и неповторимо усещане, което човек може да си подари. Без значение дали става дума за хора или за животни – направеното добро е лек срещу всичко лошо около нас. Пожелавам си да го правя по-често и да успея да привлека повече хора за тази кауза.
8. Осъзнах, че не ми е нужен никой, който да ми дава сила или да осмисля това, което правя. Нужна съм си аз, а ако някои пожелае да се включи винаги ще е добре дошъл. Това е борба, която все още водя със себе си и мисля, че с всеки изминал ден съм по-силна и уверена, което ме прави много щастлива.
9. Научих се, че човек трябва да може да си тръгва – от кофти работа, от неприятна компания, от място, което не го прави щастлив или от човек, с който вече нямат обща посока. Много боли, особено последното, но всеки трябва да умее да предпазва сам себе си. Аз все още съм в процес на учене и прилагане на това умение, но напредвам всеки ден.
10. Разбрах, че с течение на времето човек се научава да подбира тези хора, които му носят положителна емоция и да се дистанцира от тези, които го напрягат. Понякога е трудно, но е много важно за духа и доброто състояние на тялото 🙂
11. Любовта на всяка цена не е истинска. Аз го разбрах малко късно, но все пак го разбрах. Ако някой те обича и иска да е с теб, той ще бъде с теб, без условия, без оправдания, без изисквания. Знам, че звучи малко като поредната мъдра мисъл на някой съвременен философ, но е самата истина. Аз все още се опитвам да възпитам това в мен – отнема време.
12. Пожелавам си да не правя компромиси с мислите, чувствата и вярванията ми. Това е много важно за всеки, които иска да се предпази от много разочарования и негативни емоции.
13. Пожелавам си всеки ден да откривам по нещо ново за себе си, нещо, което съм забравила или нещо, което не съм и подозирала, че е част от мен. Само така ще успея да се опозная и да преодолея всички онези прегради, които съм издигнала около себе си през годините.
14. Пожелавам си повече време с близките ми хора – с течение на времето човек осъзнава колко малко време прекарва с родителите си, с братята и сестрите си, с лелите и чичовците, с братовчедите. Това са хубави моменти, които не могат да бъдат заменени с нищо друго. Тук е и момента отново да спомена онзи мой проект за „Родословно дърво“ на моето семейство – проект, които съм започнала от много време, но все не стигам до край. Пожелавам си сега да го завърша и да стане точно така както съм си го представяла 🙂
15. Казват, че ако къщата ти е хаос, така е и в душата ти. Склонна съм да вярвам в това все по-силно. Затова си пожелавам да оправя къщата си, а заедно с нея и душата си.
16. Пожелавам си да откривам вдъхновение в най-неочакваните за мен неща и да успея да го вложа в нови проекти.
17. Обожавам да пътувам и това го знам много преди да стана на 35 🙂 (поне едно нещо знам) и много ми се иска да имам повече възможности да си доставям това удоволствие. Добавям го към пожеланията към себе си ♥
18. Пожелавам си да се науча най-накрая да казвам „не“, когато нещо не ми харесва, когато не искам да направя нещо или да ида някъде, когато смятам нещо за неправилно или просто когато едно „не“ ще ме запази цяла.
19. Може би по-елегантните и мислещи за себе си дами, до 35, че и по-рано, вече са открили своя стил – за обличане, за грим, за прическа и т.н. Е, аз май още го търся, но предполагам, че и това ще се случи с малко повече усърдна работа :). Имам желание, а това е крачка напред.
20. Стрес мениджмънт е тема, която напоследък срещам често и много се дискутира. Пожелавам си да открия свой метод, с които да преборвам стресовите моменти, които са ежедневие. Или по-точно да избера своя начин за борба с напрежението. През последните години опитах много неща – йога, планина, курсове по керамика, готварски курсове, плетене – и всички те ми дадоха по нещо. Вече е време да избера това или тези, които заедно ми носят най-добрата релаксация.
21. Друга моя любима поговорка и максима е „Човек се учи, докато е жив“. Та, следвайки точно тези думи, миналата година записах магистратура. След 10 години извън сферата на образованието, аз се завърнах на бял кон, очаквайки някакви огромни промени и заредена с много оптимизъм за нови преживявания и знания. Честно казано, нито едно от очакванията ми не се оправдаха, но пък срещнах интересни хора, с които се надявам да поддържам контакт за в бъдеще.
Пожелавам си все пак да имам възможност поне да опитам да се занимавам с втората си специалност някой ден 🙂
22. Научих се (или започнах да се научавам) да се радвам на това, което имам и да съм благодарна за нещата, които съм постигнала или не, на хората, които съм спечелила или не, на това, което ми се случва…или не :).
23. Искам да вярвам и вярвам…в добротата, в любовта, в истинските приятелства, в това, че можем да сме много по-позитивни и продуктивни за доброто. Осъзнава, че звучи малко отнесено, но имам своите основания наистина да го вярвам и да го виждам във всичко около себе си.
24. Научих се, че човек трябва да празнува…най-вече малките победи, малките постижения, но и големите събития, като своя рожден ден, например :). Ето защо тази година ще празнувам с най-близките ми приятели…за първи път от 10 години насам ♥
25. Малко по-горе написах, че искам да се науча да казвам „не“. Сега ще добавя, че искам да се науча да казвам и „да“ на нещата, които истински ме вълнуват и които карат сърцето ми да бие по-учестено и мислите ми да препускат в посока на нови неща.
26. Пожелавам си малко повече смелост, която да ми помогне да преодолявам страховете си, а аз си имам богата китка от такива 🙂
27. Пожелавам си да съм по-отговорна към себе си – към здравето си, към външния си вид, към гардероба си, към стила си. Винаги съм се чувствала чудесно, когато си направя прическа или просто си сложа обеци, каквито по принцип не нося.
28. Пожелавам си да не се опитвам да налагам мнението си на хората около мен, както и аз самата да не допускам някой да ми налага своето. Всеки има различен мироглед, различни вярвания и разбирания. Това не значи, че няма да допускам никакво чуждо мнение, напротив, винаги съм готова за градивна критика.
29. Пожелавам си да бъда щастлива – сутрин, обед, вечер, по време на обедната почивка, събота и неделя, късно вечер, рано сутрин и помежду. Изобщо каквото и да правя да бъда щастлива със себе си. Това ми се струва най-трудното пожелание, но човек винаги трябва да се бори със себе си и с нещата, които го плашат 🙂
30. Много силно си пожелавам да реализирам една идея, която много, ама много сериозно ми се върти в главата :). Само някои са запознати с нея и смятам така и да остане, докато не я докарам до вид, в който да я представя :). Стискайте ми палци.
31. Да намеря своя път и да го следвам. Човек непрекъснато търси разни неща, които понякога открива, а друг път – не, но важното е да не спира да търси.
32. Искам да се науча да живея с по-малко. Не защото не мога да си позволя, а защото не е нужно. Знам, че започвам да ставам много философски насочена, но след като прибрах летни си дрехи и извадих зимните и видях, че една голяма част от тях дори не си ги спомням, разбрах че няма смисъл да се трупа.
33. Пожелавам си да чета повече, че дори и много. Непрекъснато купувам книги и ги трупам, но процеса на четене нещо ми бяга напоследък.
34. Да съм си добър приятел, който се харесва, уважава и има добро мнение за себе си. Това е част от моето себеопознаване, което едва сега разбирам колко е хубаво. Пожелавам си да си наредя лудостите и да сложа ред във своя голям хаос 😀
35. Пожелавам си много усмивки и повече щастливи моменти. Пожелавам си повече смях, повече приключения, повече топли чувства, повече споделена радост, повече вкусни дни и вечери, повече море и планина, повече кучета, повече позитивни хора, повече запечатани моменти, повече реализирани мечти, повече нови мечти и още повече от всичко ♥

Олеее, дано някой стигне до тук, защото тази публикация стана по-дълга отколкото очаквах :). На тези, които са оцелели до края, благодаря за търпението и за желанието да научите малко повече за мен и моя вътрешен свят, с който се „разправям“ всеки ден.
А, и приемам поздравления в коментарите, хаха ♥

Photo by: Internet

Изображение

#Разкажи ми с 6 думи, #14

Изминалите почивни дни бяха много динамични. Не ме разбирайте погрешно…това е нещо хубаво 🙂
Успях да реализирам всичките си задачи, покарах колело, хапнах вкусен сладолед, купих си малък и красив букет, изпратих подарък – изненада по пощата, подготвих няколко публикации за блога, които тези дни ще можете да прочетете, запознах се с нови и много специални хора, с които споделихме истории, разкази, идеи и най-вече време, срещнах още 1500 нови приятели (четириноги, разбира се), с които прекарахме няколко часа в разходки, игри, прегръдки и галене. И всичко това само за 48 часа ♥
Та, като тегля чертата на изминалите дни мога да кажа, че:

Да подариш време е най-ценното нещо!
#
Разкажимис6думи

Затова, отделяйте повече време за нещата или хората, които обичате. Това е най-важното!

Photo by: https://www.playfullearning.net/2014/11/the-gift-of-time/

 

Изображение

През октомври мечтая за…

О, радост! Октомври се оказа почти толкова хубав, колкото беше септември. Не го очаквах, но съм много щастлива от този факт.
Все още има време за дълги разходки и за препичане на хубавите слънчеви лъчи. Октомври е времето да се действа…във всички направления и затова моите мечти в този месец, макар и в неговия край, са свързани с действие.
Хубавото е, че онези септемврийски 20 почти успях да ги изпълня. Или ако трябва да съм статистически коректна ще кажа, че имам цели 8 от 20, което си е чудесно. Имам и няколко в процес, така че може да се каже, че имам на половина изпълнен месец септември.

Ето какво съм замислила за октомври…за последните 12 дни:
…да дочета най-дебелата книга, която имам. Това е от септември, но 850 страници са много нещо, дори и за мнооого интересна книга 🙂
…да имам повече вдъхновение за нови публикации. Това отново остана от септември, но мисля, че до края на октомври ще мога да го отбележа като „отметнато“
…да изпия чаша вино, аперол или бира в парка с приятели. Все още има време за това 🙂
…ново легло. Това пак е от септември, но имам напредък, а именно избрала съм го и съм намерила финансиране, хаха
…отново да тръгна на йога. Йогата ми е в топ 5 на нещата, които искам отново да са водеща част от живота ми. Може би откриването на най-доброто място за целта изисква повече време от очакваното
…нов маникюр. Тази мечта си признавам, че малко я пренебрегнах, но и това ще стане
…да продължавам да търся своя път към себе си…мисля, че имам напредък
…да отида на кино без да знам програмата и да вляза в първата възможна прожекция – като сляпа среща с филм
…да се включа поне в един социален проект…това съм го задействала с пълна сила, но ще си запазя подробностите
…да посетя изложба, концерт или кино на открито…толкова рядко го правя, а това са едни от любимите ми занимания. Тук само ще добавя театър, защото вече е в плановете

Новите 5:
…да организирам своя рожден ден – stay tuned 🙂
…да си приготвя вкусна закуска, която да съчетая с уникалното си сладко от смокини и още по-уникално сладко от диви малини
…да опека тиква с мед и орехи…обожавам как мирише къщата на печена тиква
…да започна работа по един много мащабен за мен проект…нещо, което ще е опит за мой бранд ♥
…да се стегна и да запретна ръкави за един друг проект, който е в главата ми от повече от година – родословно дърво 🙂

Photo by: https://www.brit.co/chic-no-carve-pumpkins/
∗∗∗защото обичам тикви и бих си подредила едни такива в антрето∗∗∗

Изображение

Дестинация Рила: Страшното езеро и обратно към дома, #6 и #7

Предпоследен ден. Толкова бързо минаха тези дни, а в началото ми се струваше, че ще мине цяла вечност преди отново да се кача в колата и да се прибера.
Ден 6 беше отреден за разходка до Страшното езеро. Самото езеро не изглеждаше никак страшно, но пътя до него определено бих нарекла страшен 🙂
Той тръгва точно зад хижа Мальовица като първоначално се изкачва по скали, по които тече вода и тази част е доста стръмна и изморителна. След това, обаче не става по-добре 🙂 Тамън решихме, че ще е по-леко, но не, нямаше как да е толкова лесно, все пак отиваме до Страшното езеро.

26

По пътя към Страшното езеро

20

Поглед отгоре

За него, както може би се досещате, също има легенда, свързана с името му. Тя гласи, че ако прекарате вечерта в заслона близо до самото езеро, по време на буря ще чуете зловещите звуци на езерото, както и отекването на гръмотевиците в снагите на заобикалящите го върхове. Казват, че при изгрев слънце водата не се вижда, а вместо нея все едно има тъмна дупка.

Когато ние стигнахме до него, слънчевите лъчи се отразяваха по гладката му повърхност. Водата беше толкова спокойна, че съвсем ясно се виждаха очертанията на скалите, все едно ги гледах в огледало.

24

Страшното езеро

19

Страшното езеро

Спряхме за заслужена почивка и за да се насладим на спокойствието и красотата на природата. Толкова ни беше хубаво, че дори изиграхме няколко хора, въпреки че краката все още ни боляха от предния ден.

23

Хоро се вие, извива

На връщане решихме да минем по друг път, слава богу 🙂 Той отново ни преведе през каменни планини, през кленови горички до други езера, като Йончевото езеро. Също изключително красиво, с кристални води и огледални отблясъци, просто неземно. Като всичко в Рила.

27

Йончевото езеро

22

Кристалните води на Йончевото езеро

С тази прекрасна снимка на Йончевото езеро езерните гледки за този ден приключиха. Предстоеше ни да се върнем до хижата по един доста по-лек път, който ни преведе през поля и гори, по стръмни пътеки, за да стигнем до пистата, а оттам и до хижата.

28

Като разходка в парка

29

Бяхме ей там, горе. От дясно е връх Мальовица.

И този ден ни поднесе неочаквана разходка от около 10 часа, за което отново не бяхме особено подготвени. Особено аз 🙂
С огромни усмивки и отмалели крака привечер стигнахме до хижа Мальовица, за да прекараме последната си вечер в Рила.

Ден 7 е. Време е да тръгваме към дома.
Всички се радваме, че преодоляхме това предизвикателство, че доказахме на себе си, че можем да се справим с всичко, горди сме, че успяхме и не се отказахме въпреки умората, времето и страшните моменти.
Аз съм много щастлива, че се престраших и се включих в това пътешествие, че се изправих пред някои от големите ми страхове и се справих, че имах възможност да бъда седем дни сред чудесната природа на Рила планина, но най-вече че се запознах с нови хора, които ми показаха, че всеки е красив и силен по негов си, неповторим начин. Благодаря ви от сърце.
С тази снимка приключва четвърта част от тази история. Пожелавам си я отново, пожелавам я и на всички вас ♥

30

Рила планина ♥

Малко интересна информация:

  • Йончевото езеро е разположено на 2013 м надморска височина, под връх Попова капа. Езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Запален турист, който е прекарвал по цяло лято със семейството си в Рила. Твърди се, че в езерото има пъстърви.
  • Страшното езеро е най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус. Вдълбано е в северното подножие на Малкия и Средния Купен на 2465 м.н.в.
  • Още една легенда за произхода на името на Страшното езеро:
    Преди години на това езеро се събирали художници, за да го рисуват. Веднъж, докато там бил един художник се разразила буря. От дълбокото езеро излезли вълни. Падали мълнии. Небето не се виждало от плътните облаци. Само светкавиците раздирали небето. Грабнал художникът каквото можел да носи и хукнал надолу. По пътя срещнал друг човек, който се качвал към езерото.
    Художника се развикал: „На горе е страшно! Страшно е!”
    И именно от там дошло името му.
Изображение

Дестинация Рила: Калините и величествената Мальовица, #4 и #5

Хубаво е да си легнеш след чудесна вечер с вкусна храна и пивка домашна ракийка, и то ракийката на хижаря 🙂 То май опитахме и разни други домашнярки, които също не бяха никак лоши, но това не е тема на тази публикация, въпреки че е важна съставна част от нея 🙂

Вторник, или ден 4, започна с гъста и непрогледна мъгла. Ама толкова гъста, че бяхме сигурни, че и този ден ще прекараме в игра на карти, домино или новата ни любима игра – познай думата. По време на закуската, докато всички примлясквахме вкусните пържени филийки с билков чай, разбрахме че прогнозата е около обяд мъглата да се вдигне и да имаме възможност да видим какво ни заобикаля. Развълнувани от тази новина побързахме да приключим с хапването и да се приготвим за разходка до близките два върха – Калините. Братята Калини – голям и малък, бяха буквално на една ръка разстояние от прозорците на столовата, но това успяхме да го разберем едва когато слънцето си проправи път през бялата пелена и огря долината, в която се намира хижа Иван Вазов.

Това беше поредната прекрасна изненада от този преход – гледката от хижата. Тучни поляни, красиви хълмове, коне и онези двамата – Калините. С разлика от буквално няколко сантиметра и сочещи към синьото небе, двата върха бяха нашата цел за този ден. Тръгнахме с бодра крачка и гъделичкащото усещане за предстоящото поредно предизвикателство.

1

 На път за Калините

2Тази разходка я бяхме решили като лежерна, спокойна и даваща възможност да се насладим на всичко около нас, включително и на едно скрито езеро, което не беше част от маршрута, но една част от нас се откъсна и реши да го потърси. И разбира се го открихме. То пък ни посрещна със своята бистра вода и гладка като огледало повърхност.

3

Скритото езеро

5

С Ваня и Вени на Скритото езеро

По пътя към Калините имахме възможност да се насладим и на други много красиви гледки, които в комбинация с чудесното време и белите облаци в небето, бяха неповторими и незабравими.

DSC05125

Язовир Калин

6

Творчество в снега…заедно с Мария

8

С Боги на връх Калин

7

По път към хижата…красота обляна в слънце

Зареден с много емоции и гледки, ден 4 приключи, но ни предстоеше най-дългия преход…този до връх Мальовица, а за финал хижа Мальовица.

Ден 5, денят на голямото ходене, започна рано сутринта със стягане на багажа, обилна и вкусна закуска и събиране пред хижата за последно преброяване 🙂
Групите се преразпределиха и една част от нас тръгнаха през връх Отовица, който предлага стръмно изкачване и панорамна гледка към 7-те Рилски езера, а останалите поехме по обратният път към раздела – мястото, от което щяхме да хванем „отбивката“ към връх Мальовица. Този преход предлага истинска наслада на всички сетива – въздух, простор, красиви гледки, върхове, много адреналин, но и огромно чувство на задоволство и удовлетворение в края на това изпитание. Предвиден да се вземе за 8 часа, за мен и участниците в „бавната група“, той ни отне около 11 часа, които ни предложиха всички, което може да се очаква от един планински преход. За мен този ден беше най-голямото предизвикателство, което ми помогна да се изправя през някои мои страхове и от части да ги преодолея.

Започнахме с плавно изкачване до Вазов връх (връх Дамга, 2669 м)  – красиво място, което предлага чудесна гледка към Урдините езера. Разстоянието от хижа Иван Вазов до връх Дамга се взима за около час и половина, но може и за по-малко стига да имате сили да вървите без да спирате за почивки 🙂

10

Връх Дамга (Вазов връх)

9

Урдините езера

След кратка почивка, основно за снимки на езерата, се отправихме към следващата точка от маршрута – Додов връх (2661 м). Една приятна разходка ни отвежда до този връх, от който се открива величествена гледка към връх Мальовица. Малко след Додов връх и след страшното (поне за мен) слизане, не пропускайте да погледнете в дясно, където в далечината ще видите Рилски манастир. Който от вас го е посещавал знае мащабите на тази обител, но от моята гледна точка той изглеждаше като няколко постройки, сгушени сред прекрасна зелена гора. Хубаво е да знаете, че и от самият манастир има път към връх Мальовица, но той е доста стръмен и предполага добра физическа подготовка. Според източниците ми този маршрут отнема около 6 часа здраво ходене 🙂

11

На Додов връх

13

Връх Мальовица

12

Рилски манастир

Не след дълго, в приятната компания на Вени и Иван, се озовахме в подножието на връх Мальовица. Ако се върнете малко назад и погледнете отново гледката към Мальовица от Додов връх, може би като мен ще си кажете, че не изглежда чак толкова зле. Да, ама не. Привидно плавното изкачване до малката Мальовица се оказа най-най, ама най-бавното ми изкачване за изминалите 5 дни. На всеки 50 крачки (знам, защото си ги броих), почивах поне по 2 минути. Беше някакъв физически ад, в който бях попаднала…беше горещо, но в същото време духаше, така че се обличах и събличах през 5 минути. Раницата ми тежеше поне 20 кг, а уж беше олекнала от предните дни – бях изяла цели 5 протеинови барчета, което правеше багажа ми осезаемо по-лек :). Краката ми просто не искаха да се катерят, искаха приятната разходка от началото на прехода, а сърцето ми биеше толкова бързо, че дори и не се опитах да засека с колко удара с минута биех рекорда всички времена. Но, лека полека и с безценната подкрепа на Вени (Вени, благодаря ти, че не избяга) се добрахме до най-високата точка от пътеката между хижите Иван Вазов и Мальовица (място, което ние си нарекохме „малката Мальовица“, въпреки че самото място не е точно там) – измамен връх, който можеш да объркаш с истинската Мальовица, особено в състояние на пълно умопомрачение.
Там решихме, че ще зарежем раниците и ще изминем последните метри до целта освободени от всякакъв товар.
Това бяха най-хубавите метри, които ни заведоха до най-удивителната гледка – тази, разкриваща се от връх Мальовица.

16

На връх Мальовица

15

В облаците

17

2729 метра над морското равнище и един покорен връх

14

Еленино езеро

18.jpg

Еленино езеро

Едва след като седнах да пиша тези публикации се замислих защо това езеро се казва точно Еленино? Повечето езера носят имената си от близки до тях върхове или местности, в които се намират или от извираща наблизо река. Защо това е Еленино? Поразрових се малко и попаднах на много хубава легенда за него. Ето я и нея, малко съкратена и редактирана.
Елена била млада и хубава девойка на 17 години, родена в робски времена. В родният ѝ  град Самоков дошъл Селим паша, който бил пленен от красотата ѝ, а чорбаджиите в града я продали, за да спасят собствения си живот и парите си. Селим паша взел Елена и я отвел в шатрата си където посегнал на честта ѝ. На следващия ден, обаче, момата успяла да избяга и се скрила в планината.
Не минало много време и срещнала четата на Мальо войвода. Четниците я приели при себе си, за да я закрилят и тя заживяла с тях. Елена се влюбила в байрактаря, но криела любовта си, защото я водила мисълта да отмъсти на Селим паша. Така минавали дните.
Един ден воеводата на четата се споминал, а точният ѝ мерник сложил Елена на чело на четата. В историята има много жени, включвали се в редиците на четниците, и повечето са ставали воеводи. След много години, съдбата срещнала Елена и Селим пеша и смелата българка не изпуснала шанса си и пронизала гърдите на турчина с един куршум. За нещастие, тя също била смъртно ранена. Четата ѝ не оставила тялото ѝ да бъде поругано и го отнесли високо в планината, на брега на красиво езеро. Последните думи на девойката били любовно обяснение към любовта на живота ѝ, както и молба за прошка, задето не се поддала на чувствата си, а на желанието за мъст. Любимият ѝ я погребал край брега на езерото, а в нейна чест то било наречено Еленино езеро.

След това лирическо отклонение, което се надявам да ви е харесало, се завръщам към историята за ден 5. Вече изкачили върха някак си не искахме да си тръгваме. Бяхме само аз, Вени и Ваня и всяка една от нас избра своето кътче, на което да се усамоти за малко. Беше толкова тихо, въпреки вятъра, че чак ми заглъхнаха ушите. Очите ме заболяха да се взирам в безкрайните гледки без да мога да им се наситя. Повярвайте ми, че колкото и да гледате, все няма да ви стигне…ще искате още малко и още малко и още малко 🙂
След тази блажена почивка трябваше да продължим, а най-страшното предстоеше. Стръмното слизане, което ме ужасяваше и за което не предполагах, че ще ни отнеме цели 3 часа. Или бяха 4, не си спомням. Само помня, че накрая краката ми бяха на коренно различно мнение относно посоката, в която трябваше да се движат.
Въпреки огромната умора, заради която нямам нито една снимка от слизането, и след преминаването на стръмната част, до хижа Мальовица води много интересен път. Разделен на 3 части от широки каменни тераси и прорязан от бистра река, този път предлага едно екстремно ходене, което изисква голямо внимание. Нещо, което на мен вече ми липсваше 🙂
Не след дълго, въпреки че за мен беше цяла вечност, достигнахме крайната цел за този ден – хижа Мальовица. Изцяло реновирана, тази хижа беше най-голямата, която посетихме. В нея ще откриете много приятни спални помещения, голяма механа, двор с много места за хапване и най-вече – топла вода 🙂 Макар и на бойлер, който при около 50 човека в хижата свършва сравнително бързо, няколко часа след като пристигнахме успяхме да се изкъпем. Първата ни истинска баня от 5 дни насам. Беше повече от празник, хаха.

Така освежени и приятно изтощени изпратихме този дълъг ден. Беше великолепно, това е най-краткото определение, с което мога да опиша този ден.

Очаквайте ден 6 и разходката ни до Страшното езеро.

Малко интересна информация:

  • Връх Калин (2450 м) всъщност обединява два върха, които са почти еднакви, достигат до еднаква надморска височина и често се наричат близнаци. Известни като Голям и Малък Калин или Калин 1 и Калин 2, те са лесно достъпни с автомобил, което ги прави най-високите върхове в България, до които може да се стигне и с превозно средство.
  • През 1939 г. по повод 40 години от основаването на Българския туристически съюз в северозападния край на Голямо Пазардере се построява заслон “Иван Вазов”. Днес този заслон вече е хижа и дом, както на стопаните си, така и на всички туристи, чийто път ги отведе там. Мой личен фаворит, както вече споменах. Повече полезна информация можете да прочете тук: http://www.ivanvazovhut.info/history.html
  • Урдините езера са езерна група с ледников произход в Рила планина. Те са разположени в западната част на Урдиния циркус и са шест на брой – Сухото, Рибното, Триъгълника, Ботаническото (Удавника), Голямата Паница и Малката Паница. Бреговете на отделните езера са разнообразни. Най-високото езеро от групата Сухото е разположено недалеч от връх Дамга и е на 2373м надморска височина. От Урдините езера изтича Урдина река, която е приток на Черни Искър.
  • Додов връх (2661м) е най-западният от върховете в Мальовишкия дял на Рила. Носи името на Никола Додов, учител и директор на гимназията в гр. Дупница, основател на туристическото дружество в града и радетел за построяването на първата туристическа хижа в България – Скакавица. Автор е и на първата релефна карта на Рила. На върха е поставена възпоменателна плоча в негова памет.
  • Легендата за Елениното езеро открих тук: https://tabakoff.eu/wp/legenda-za-eleninoto-ezero/
Изображение

През септември мечтая за…

Обичам септември, но определено не защото лятото си отива, а защото ако имаме късмет точно тогава лятото е най-хубаво. Цветовете са по-наситени. Лъчите са по-топли. Някак дори дрехите са по-удобни.
Все още мирише на море и на сладко от смокини…любимото ми ♥
Септември е месец на мечтателите. Всички се завръщат от някъде, разказват как са изкарали, все още можеш да седнеш на тревата и да изпиеш чаша вино в компанията на приятели.
Септември е мечта!

През този септември мечтая за…
…последните дни на морето (за мен и първите тази година)
…ново място, на което да се будя сутрин…отново на морето, разбира се
…сладко от смокини или от сливи – направено от мен
…да прочета най-дебелата книга, която имам 🙂
…да имам повече вдъхновение за нови публикации
…да реализирам поне един нов проект „направи си сам“
…да изпия чаша вино, аперол или бира в парка с приятели
…ново легло…искам да ми е удобно, това е 🙂
…отново да тръгна на йога
…да си купя нещо хубаво за декорация
…най-хубавата новина…Дони това е за теб ♥
…нов маникюр, хаха
…да открия своя път към себе си…оказва се много трудно, но не е непостижимо
…пукани люти чушлета с чесън за зимата – пак аз да си ги направя
…да отида на кино без да знам програмата и да вляза в първата възможна прожекция – като сляпа среща с филм
…да се включа поне в един социален проект…имам няколко неща предвид
…да помисля как да изненадаме мама за нейната 70 годишнина – то има време, но добрата организация изисква доста работа 🙂
…повече да се усмихвам и да се радвам на малките неща, които в повечето случаи се оказват и най-важните
…да посетя изложба, концерт или кино на открито…толкова рядко го правя, а това са едни от любимите ми занимания
…да си купя красиво цвете или букет…само за мен ♥

Снимка: http://www.sciencefocus.com